London

Лондон. Много го обичаме. Сестра ми се мечтаеше за Лондон от много малка. Реших, че 18-ят й рожден е подходящ повод за подобна изненада. На 30 май се озовахме на Хийтроу - (най-удобното летище за връзка с Лондон).

Много е аристократично усещането, което Лондон носи. В някой части на града, една разходка и малко по-голямо въображение те карат без проблем да се чувстваш като част от нещо специално, кралското семейство примерно :) Впечатлява ме винаги всичко, забързаността на града и идентичността, която има. Лондон те учи да бъдеш себе си, поне така ми действа на мен. Можеш да се изразиш както си искаш и на никой няма да му направи впечатление. Съвкупността на различни, забързани хора, създават същевременно усещане за хаус и уют. Едното от първите ококорвания на сестра ми, беше още в метрото... Как всеки си изглежда както си иска, няма някаква норма. Може да си бос, може ако искаш да ходиш със здрави дрехи, но няма проблем да имаш дупка на задника, да си с тигрова коса, без коса, със скафандър и прочие....:))) На всеки се случва. :) Не е необходимо всеки да се вторачва в другия и отражението на настроението му. Или пък на другият не е необходимо да му пука какво мислят 200-300 човека в един космополитен град. Културно предизвикателство за сетивата. Приятно за визуализиране. Лондон просто вдъхновява.

Много е важно, когато обикаляш някъде и знаеш, че ще вървиш много, да си сложиш подходящи обувки. Да не са нови, да не са красиви, а да бъдат просто удобни. Става ясно, че аз не съм постъпила така. 52 км за 72 часа, а аз и новите ми, красиви кецове изживяхме един кошмар, оставил много кървави следи по улиците на Лондон.....Спахме в района на Кенсингтън / Челси, което е много много близо до Хайд Парк, и е прекрасно за разходки.

Естествено, в Лондон посещаваш Trafgar Square, снимаш се. Следва Оксфорд стр. Огромна тълпа от хора, хубав пазар, малко подаръци за сестра ми, хубава храна... Приятна събота.