Моите очаквания за това, което Египет ще ми даде се оправдаха изцяло....Много хора са разочаровани след посещението на държавата, което смятам е свързано основно с незапознатост и необоснавани очаквания. Чувала съм какви ли не обидни коментари, каква цигания е, каква мръсотия е и прочие. Но може би, трябва да се замислим, ние от цивилизования свят, какви късметлии сме и как трябва да сме няколко идеи по-благодарни и загрижени за всичко заобикалящо ни.
Организирана ваканция с приятели:) Много удобно и много изгодно, с излитане от Варна, кацане в Кайро. За Египет е необходима виза, която се закупува на летището. С качването на автобуса, екскурзовода ни предупреди, за предстоящия шок. Движението е кошмар, в Кайро няма нито един светофар. Това е най-малкото, което нямат, но си е отделен въпрос, и не го омаловажавам. Наистина е нереално, хиляди хора на един път, се стрелкат от въображаема лента в друга въображаема, те са няколко такива ленти, според мястото, всички въображаеми. Ако искаш да я смениш свириш, ако нямаш свирка и си с мотор, някой от 12те човека, които се возят, маха с някой крайник. Ние седнахме най-отзад в автобуса, поне да не виждаме този огромен риск, през който нашия, препълнен автобус прелита. Мястото е много интересно. Кацнахме в пустинята, пясъчно, слънчево, много горещо, река Нил, огромни палми....абсолютно нищо, което да напомня за добре познатата ни Европа. Пътувайки към хотела, можеш да усетиш най-вече нищетата...истинска мизерия. Има ужасно много сгради. Нито една от тях не е завършена. И като кажа не е завършена, не преувеличавам. Примерно десет етажа бетон, и само на 5тият по средата има стени. Прозорци в никакъв случай, в тази жега, ко му са нужни. Ток също, няма откъде. И примерно в 100 сгради от по десет етажа, без никакви, никакви условия, живеят хора. Там където има стени. Нямат право на довършителни детайли, ако случайно имат възможност, защото сградите се водят незаконни постройки. Абсолютна какофония от нерационалност.
Хотелът ни беше на прекрасно място. Точно срещу пирамидите. Предупредиха ни да не правим никакви опити да излизаме от него, да не търсим главна улица, красива улица и подобни неща. Няма. Кайро е опасно място за чужденци, особено вечер.
Още с влизането в хотела, се започна с другото нещо, за което ни предупредиха, да имаме много дребни пари и нерви, защото без бакшиш нее може. За един долар се случват всякакви неща. Носят ти седем пъти минерална вода в стаята, в рамките на десет минути, вкарват ти багажа в стаята и го изкарват, нещо страшно е... докато не бръкнеш за вълшебния долар. Но пък къде другаде ще ти се случи нещо подобно, като част от циркова програма.
Първият, реален ден от екскурзията след прекараната вечер в хотела и свикването с горещината, започна с обиколка на пирамидите, Историческия музей на ЕГИПЕТ, който е огромен, обиколка на фабрика за парфюми и папируси, обяд на река Нил и дълъг преход с автобус до град ХУРГАДА.
Не знам как да пресъздам усещането, което пирамидите носят. Те са твърде величествени и необясними. Мащаба им е много по-голям от това, което аз си представях, ние сме като малки мравчици пред тях. Няма да се спирам над конспирациите, как са строени, как са се озовали там. Мистиката ги прави още по-значими. Вълшебно е, и едно посещение не е достатъчно. Има доста изнервящи моменти по време на обиколката... постоянно някой смята, че му дължиш един долар и те гони, взимат телефони от ръцете на туристите, правят три снимки и си чакат кинтите:) Леле, а ако някои има дързостта да се качи на камила, не се знае тогава. Качването е безплатно, слизането почва от 100 долара пазарлък, докато не почервенееш от яд и страх и не хвърлиш десет долара, само и само да слезеш. Аман от камили ми беше мисълта за всички мили животни, които срещнах следващите дни.
Ден 2 - Събуждане в рая и заслужена почивка. 
Преходът Кайро - Хургада е дългичък. Но пътят се движи успоредно с бреговете на Червено море и е много красиво. Видяхме дори делфини по залез слънце и беше прекрасен момент. Хургада е курортен град, с летище, пристанище, и много затворени комплекси. Избора ни за хотел беше дълъг и може би най-добрият. Continental Hotel е като мираж, и тотално не съотвества на реалния живот за египтяните. Удобства от всякакъв тип, прекрасна храна, достъп до вода, много спокойствие и ужасно мили хора :)
Ден 3 - Организирахме си пътуване с лодка до остров и гмуркане. Най-голямото ми разочарование. Не снимах, защото имахме специален фотограф, който ми взе 40 пъти по 1 долар за какви ли не снимки, записани на 3 диска, плюс снимки на гмуркания, дисковете си ги получих. Прибрах се във Варна, за да видя, че са празни. Пиша и умирам от яд.
Ден 4 - Почивка в рая, тоест на плажа. Аз изгорях безумно. Слънцето е коренно различно.
Ден 5 - Луксор. Наричат града още "Най-големият музей под открито небе". Близо до градът се намира Храмът на Амон-Ра, в село Карнак. А на другият бряг на Нил е Долината на царете. Много, много необяснима история. Много красиво и твърде интересно.
Comments
Post a Comment