Дворецът Евксиноград

  

Не знам какво да разкажа по-напред, въобще дали да разказвам...Трябва да се види, мястото зарежда и потиска, няма какво да се лъжем. Уютът, въпреки мащабите се усеща отвсякъде и те кара да искаш просто да останеш, обаче обиколката е час и половина и се наложи да си тръгна. От една-две години има достъп до двореца за граждани. Ужасно странно е, когато на 5 км от центъра на Варна има дворец и повечето варненци не са влизали. Много се радвам, че успяхме да се запишем. Праща се е-майл на euxinograde@government.bg, посещения има всеки ден от 9,12 и 15 часа (без Понеделник), входът за възрастни е 12 лв. В емайлът пишете трите си имена, ЕГН и кога ви е удобно да направите посещението си :)

 

Организацията е приятна, има гид, който разяснява през цялото време къде сме, какво е било. Толкова много символика има навсякъде из резиденцията...разпростира се на над 900 декара...и ако нещо е там, не е случайно. Подаръци от кралици, крале и всякакви важни особи от преди близо 200 години. Не искам да разказвам, а по-скоро искам повече хора да се мотивират и при първа възможност да си изгубят времето на това прекрасно място. Затова няма да разказвам почти никакви от споделените ни тайни:) 

Аз бях толкова развълнувана от посещението. Сутринта брах череши, прибрах се, сложих синята рокля като за дворец, едни високи обувки в чантата, за повече царско усещане, апарата в ръка и на дворец. Леко побърках охраната, която ни придружаваше по време на обиколката, но смятам и той се позабавлява не малко с нас:) 

Обиколката започва градиращо, преминаваме през алеи с прекрасна растителност, върви се сравнително малко, 10тина минути...докато стигнем царската конюшня, която впоследствие се е превърнала в гараж за колекцията от коли на цар Фердинанд, не пускат вътре, но е първата сграда по пътя, която загатва какво ще предстои:)

   

Продължаваме с оранжериите...Френска и Нидерландска..пак не пускат вътре, но си мисля, че можех да полудея, ако случайно вляза, та може би по-добре. За холандската оранжерия ни разказаха, че е било любимото място на княгинята. Разбирам я, напълно, щяхме да сме приятелки.

Ситуацията е, крадеш с поглед от всичко, което погледа обхваща:) Феноманелно е, дали защото на мен половината ми живот е минал в оранжерия и ми е сантиментално или просто е много впечатляваща гледка:) Това огромното е Араукария, аз нямам добре преценка, но е много метри, 7-8 може и 10..

 

  

Да си напиша и тук, с удоволствие бих започнала работа на това място. Мога от утре:)

                

Продължаваме към двореца, преминавайки през алеята на липите, където също може да се види вила номер 5, която е била ползвана за отдих от кралските особи. И така неусетно пътя ни отвежда и до така желания дворец.

 За съжаление вътре не е позволено да се снима, обаче на мен ми пратиха снимки, дори и от втория етаж, където не пускат. Аз се престраших и снимах плочките в банята на княз Кирил и един божествен килим (първите две снимки), останалите снимки не са мой, едно мило момиче, което е имало практика там, докато е учила Архитектура ми ги изпрати. Късметлийка и благодаря :)

 Започват външните снимки....голяма красота е:) Градината и фонтаните са безумни, всичко е толкова запазено. Трудно ми е да си представя величието на тези неща във времето, когато са били в експлоатация и на разположение на кралските особи. Разликата в класите е била огромна, не че сега не е подобна ситуацията, но тук става въпрос за класа, кралска класа.

Водните лилии ме спечелиха до такава степен, че може би 20 минути само тях гледах/снимах. 

                               

Водиха ни и до един от скритите плажове:) Твърди се, че тук може да се види най-ситният и кадифен пясък:)

 

Искам сърдечно да благодаря на този човек, охраната от НСО, изтърпя ми всичките глупости, от преобуване пред двореца, през заплахи, че няма да си тръгнем, спринт с подпетените ми обувки, простиране на дрехи, влизане във фонтана, молби да ме пусне в един празен басейн и тн. В чудо се видя, но определено и за него не беше скучно:)

 По време на обиколката можем да зърнем къде се намира избата и много малка част от безкрайните насаждения от лозички.