Леко философски ще подходя в интрото на този пост, който ще разказва за първата ми сватба, този сезон:) Нещата, в които наистина се чувствам уверена и можеща са малко, едно от тях е работата ми. Отне ми доста години, докато се появи някакво, минимално самочувствие... Но с времето осъзнавам, че усета на човек, естетика в него и натрупването на опит, нямаат нищо общо :) Просто опита учи да се доверяваш на себе си. Разграничавам се от взаимстване на идеи от вече създадени концепции, имайки Пинтерест профил. Не обичам хора със силно изразено себелюбство, тънещи в посредственост, без реални знания, и "турториал" умения. Обичам открояващите се неща и индивидуалността. Съчетанието на цветове, материи и цветя е доста трики момент, работата с жива материя, изисква не само креативност, но и доста знания. Правя това самостоятелно от 3 години, но се учих от мама цял живот преди това:) Обичам в крайният резултат да се усеща хармония, прецизност и внимание към детайла. Тази пандемична година осуети по-голямата част от сватбите и събитията в програмата ми....и колкото и да е "тъжно" имах доста свободно лято:) Първата беше на 13 Септември. В пандемични условия - 20 госта, 3 маси. Направо нелепо, не се оплаквам, така ми липсваше емоцията, която ме придружава, докато аранжирам, че три с емоции за 33:) И въпреки първоначалната ми настройка за нещо незначително, беше прекрасно.
Мястото на събитието е Лайт Хаус - голф резорт. Всички такива местенца по Северното черноморие са впечатляващи (или аз се впечатлявам лесно, не знаам. ) Та, много хубаво място, излъчващо спокойствие, с прекрасен ландшафтен дизайн, колекция от красиви растения, много простор, безкрайни поляни, уют в мащаба. Харесва ми много.
Нищо не вървеше по план, събитието трябваше да бъде навън, на една прекрасна тераса, с вечеря по залез и гледка към зеленото поле, необятно за очите. Но времето не позволи. :) Аз си позволих малко снимки...Абсолютно всеки път тръгваме за събитието, обикновено с моята калфа - сестра ми, с нагласата как ще снимаме, всякакви детайли, идеалистично как този път ще успеем да свършим всичко. Истината е, че обикновено винаги има бързане и суматоха и на мен лично концентрацията ми не стига, за да мога да направя и кадрите, които се завъртат в главата ми.
Основната украса по масите бяха бели орхидеи (саксийни ), с идея на булката - в края на вечерта, всяко семейство да си тръгне с цвете - спомен:)
Орхидеите са поставени в кутии, а около тях има разпръснати миди, с които изпращаме лятото, ароматни свещи, и тиланзия, която обожавам.
Има малки аранжировки с цветя, които присъстват в сватбения букет - пъпки от еустома, бяла хризантема, сивеещо сенецио :)
Това е сватбеният букет...цветята, които включва са бели божури, сивите топчета са бруния, сенецио, еустома, розички....:)
Сватбената маса и арката останаха без снимки, но пък имам булката:)))
И послеедно, влюбена съм в това растение, за което подготвям пост :
Леко философски ще подходя в интрото на този пост, който ще разказва за първата ми сватба, този сезон:) Нещата, в които наистина се чувствам уверена и можеща са малко, едно от тях е работата ми. Отне ми доста години, докато се появи някакво, минимално самочувствие... Но с времето осъзнавам, че усета на човек, естетика в него и натрупването на опит, нямаат нищо общо :) Просто опита учи да се доверяваш на себе си. Разграничавам се от взаимстване на идеи от вече създадени концепции, имайки Пинтерест профил. Не обичам хора със силно изразено себелюбство, тънещи в посредственост, без реални знания, и "турториал" умения. Обичам открояващите се неща и индивидуалността. Съчетанието на цветове, материи и цветя е доста трики момент, работата с жива материя, изисква не само креативност, но и доста знания. Правя това самостоятелно от 3 години, но се учих от мама цял живот преди това:) Обичам в крайният резултат да се усеща хармония, прецизност и внимание към детайла. Тази пандемична година осуети по-голямата част от сватбите и събитията в програмата ми....и колкото и да е "тъжно" имах доста свободно лято:) Първата беше на 13 Септември. В пандемични условия - 20 госта, 3 маси. Направо нелепо, не се оплаквам, така ми липсваше емоцията, която ме придружава, докато аранжирам, че три с емоции за 33:) И въпреки първоначалната ми настройка за нещо незначително, беше прекрасно.
Comments
Post a Comment