Всеки чака и обича Май месец, много от нас го свързват с началото на
летните емоции, но и за много хора, Май е свързван с прекрасните
вълнения, които свикнахме да получаваме от маратон Варна:) След
последният такъв провел се през Ноември, традицията се завърна към
нормалното и въпреки продължаващата пандемия успя да се състои през
обичайния и любим Май. Друго си е Май, умряхме от студ Ноември...плюс
това пролетта е много красива, носи съвсем друго настроение. За мен това
беше маратон номер 4 и всеки път става все по-прекрасно, много познати
физиономии, които с удоволствие чакам да видя и снимам, гарантирано
изпълнен от изненади ден.
Пореден рекорд от записали се участници, въпреки че най-масовото бягане не се състоя и се бягаха само 21 и 42 км. Непосилни ми изглеждат на мен тези километри дори и мисловно:)
Много топъл маратон тази година, топъл откъм емоции, изпълнен с много любов. Имахме бягащи влюбени, хванати за ръце, а за мъжът бонус количка с новороденото им дете:) Имахме участничка бягаща с прекрасният Бари - осиновен четириног щастливец, имаше възрастни ентусиасти, които избягаха с достойнството дългото разстояние, деца - мотиватори за всички нас. Безспорно сензацията ще остане един израелец на име Моше, който избяга маратона и цялото разстояние от 42 км с ананас на главата :) Да, ананас...аз все още не знам как да коментирам, хем абсурдно, хем гениално. Шегувахме се, че този човек със сигурност няма гръбначни изкривявания :)
Първата снимка ми е любима, а фотографа заснемащ тези кадри на връзващия маратонка състезател се казва Петър Момчилов, направил е страхотна публикация и снимки, които могат да се разгледат тук. 
Няма да прекалявам със снимките, слагам линк към фейсбук, където са качени всички :) Варна е много красива, имам си любими места, които снимам всеки път, като разпадащата се тераса на една стара сграда :)
Разказаха ми тази история, която е изцяло за любознателните, но аз много обичам такъв тип информация и ще си я разкажа тук :) Знаем, че маратонът е бягане на дълго разстояние, с точната дистанция от 42,195 км. Легендата гласи, че названието маратон идва от гръцкия град Маратон, През 490 пр.н.е на известния с бързото си бягане Фидипид е заповядано да стигне до Атина, за да извести жителите, че персите са отстъпили, а гърците са победители. Фидипид стига до Атина смъртно уморен с думите: „Радвайте се, победихме!“ и умира от умора.
Стара поговорка гласи във Варна се тича най-добре, чакам с нетърпение следващия Май, следващия маратон и всички тези мили хора, бягащи и вдъхновяващи.
Comments
Post a Comment