Необикновените места в най-обикновена пандемия продължават с Бузлуджа. Върхът, паметника....всъщност паметникът се извисява на вр. Хаджи Димитър, който обаче си остава популярен като връх Бузлуджа, както се е наричал до 1942 г. Последното ми и първо посещение беше преди 5 години, когато все още можеше да се влиза вътре. Ужасно впечатляващо, миналата година започна реновация на вътрешната част на паметника и така красивата, известна и почти окрадена и унищожена мозайка. След 30 години разруха, нещо положително. Опит да съхраним малко история. Ходихме в края на Декември, в доста тежки метеорологични условия....пиша това, защото не спирам да си мисля, че въпреки времето, снега, труднопроходимия път, падналите дървета, горе имаше поне 30 човека. На всякаква възраст, от бебета до баба и дядо им...и беше вълшебно.
Направо е грехота, това опропастяване на всички исторически и архитектурни паметници в страната ни. Необяснимо е как можем съзнателно да рушим видимо огромните усилия създали този монумент. Изпитвам щастие, че се направиха тези първи стъпки във вътрешното съхранение на паметника. Вътре е изкуство. Изкуството, независимо от различните идеологии и първичните асоциации си е изкуство. Допускането на това безхаберие, само показва ниската ни култура....но това си е друга тема..С неухота приех идеята, че няма да можем да се разходим вътре все още, но си струваше. Много е красиво и отвън и ще си чакаме да влезем вътре :)
Интересен факт е, че в петолъчката на върха на пилона са монтирани осветителни тела с мощност 150 КW. По проект светлината от тях може да се види от румънския бряг на река Дунав, а през нощта и в ясно време – от брега на Бяло море в Беломорска Тракия.
Comments
Post a Comment